Март 2003. Когато Буш обявява, че "Денят на освобождението е близо," Саддам инструктира по-голямата част от семейството си да избяга в Сирия, остават само Удей, Кусай и внук му Мустафа. В търсене на убежище, Саддам се скрива близо до Тикрит, до бреговете на река Тигър, където е живял като дете. Когато коалиционните сили заливат Багдад, Саддам остава затворен в колиба, където прави аудио позиви, които неговият бодигард доставя на радиостанции. Междувременно Удай, Кусай и Мустафа се укриват в Багдад в къща на роднина, но не след дълго представителите на САЩ се сдобиват с информация за местонахождението им. След продължителна престрелка тримата са убити, Саддам е в шок, а Саджида разсипана. Една нощ, рискувайки да бъде заловен от коалиционните патрули и под влияние на силни емоции, Саддам посещава гробовете на синовете си близо до Тикрит и в знак на почит полага иракски знамена. След като научава, че за главата му има награда от 25 милиона щатски долара, Саддам усеща, че обръчът около него се затваря. Когато най-сетне пристига армията, дори и последната проява на лоялност от бодигарда на Саддам не успява да предпази Саддам и той е открит в импровизиран подземна дупка. Изтеглен от там, с достойнство в дрипи и свален на земята, той заявява: "Аз съм президент на Ирак, и аз съм готов да преговарям."